Сура Ад-Духан — Стих 22

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— فَدَعَا (фадаʿā): „и той се обърна с молба“ — глагол, означаващ обръщане с молитва и зов към Аллах.

— رَبَّهُ (раббаху): „към своя Господ“ — Господ, Създател и Владетел, Който го е създал и се грижи за него.

— أَنَّ (анна): „че“ — частица, която тук въвежда съдържанието на молбата.

— مُجْرِمُونَ (муджримӯн): „престъпници, грешници“ — множествено число, означаващо онези, които упорстват в грях, неверие и злодеяния.

1. Тълкуване на аята:

Когато фараонът и неговите приближени отхвърлиха призива на Муса (мир нему) и отказаха да повярват, той се обърна към своя Господ с молба. В нея той изложи пред Аллах състоянието на своя народ — че това са хора, затънали в престъпление и грях: те отричат единството на Аллах, упорстват в неверие и заслужават справедливо наказание. Тази молба не беше израз на нетърпимост или отмъстителност, а обръщане към Аллах за съд и подкрепа, след като всички средства за напътствие бяха изчерпани и хората упорстваха в своето зло.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

— Аятът показва, че когато човек е подложен на несправедливост и отхвърляне, той може да се обърне към Аллах с молба — това е пътят на пророците и на вярващите.

— Той учи, че упорството в грях и отричането на истината имат последствия, но същевременно разкрива търпението и достойнството на Муса (мир нему), който дълго време призоваваше с мъдрост и добро слово.

— Аятът насърчава вярващия да не се отчайва от отхвърлянето, а да оставя делото си на Аллах, Който вижда всичко и е справедлив Съдия.

— В него има утеха за всеки, който страда заради истината: Аллах чува молбите на Своите раби и не забравя злодеите.