Сура Ад-Духан — Стих 21

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• „وَإِن“ (уа ин): „и ако“ — съюз за условие.
• „لَمْ تُؤْمِنُوا“ (лам ту’мину): „не повярвате“ — отричане в минало-бъдеще време, означаващо: ако не приемете вярата.
• „لِي“ (ли): „на мен“ — тоест на това, което ви нося и към което ви призовавам.
• „فَاعْتَزِلُونِ“ (фа‘тазилуни): „то се отдръпнете от мен“ — тоест оставете ме на мира, не ме наранявайте и не ми пречете.

1. Тълкуване на аята:

Пророкът — мир нему — се обръща към своя народ с ясно и милостиво слово. Той им казва: ако не желаете да повярвате в това, което ви нося от Аллах, и не приемате призива ми, то поне не ми пречете и не ми нанасяйте зло. Отдръпнете се от мен — с ръце и с език, тоест не ме нападайте физически и не ме оскърбявайте с думи. Не ме принуждавайте да търся защита и не ме поставяйте в положение да се браня. Той вече е призовал Аллах — своя Господ и техния Господ — да го защити от това, да бъде убит с камъни. Иска от тях само едно: ако не вярват, да го оставят свободен да изпълни своята мисия, без да му създават пречки и без да го нараняват. Това е върхът на благородството и търпението: дори когато не го приемат, той не им отвръща със зло, а иска само мир и свобода да продължи да призовава към истината.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Аятът показва високия морал на пророците: те не налагат вярата със сила, а призовават с яснота и оставят избора на хората.
• Ислямът уважава свободата на убеждението — който не вярва, поне да не пречи и да не наранява.
• Пророкът — мир нему — ни учи на търпение и на достойнство: дори когато е отхвърлен, той не отговаря с агресия, а търси защита от Аллах и оставя хората на мира.
• Ако човек не приеме истината, най-малкото, което се иска от него, е да не пречи на другите да я следват и да не нанася зло на призоваващите към добро.
• Този аят е покана към мирно съжителство и към уважение между хората, независимо от различията във вярата — нещо, което прави исляма религия на милостта и справедливостта.