Сура Аль-Фатх — Стих 7

1. Пояснение на думите в аята:

• „جُنُودُ“ (джунуд) – войски, сили.
• „السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ“ (ас-самауати уал-ард) – небесата и земята.
• „عَزِيزًا“ (азизан) – Всемогъщ, Непобедим, Този, Когото никой не може да надвие.
• „حَكِيمًا“ (хакиман) – Мъдър в Своето творение, предопределение и управление.

1. Тълкуване на аята:

На Аллах принадлежат всички войски и сили на небесата и земята. Той разполага с тях, както пожелае, и чрез тях подкрепя когото избере от Своите раби – вярващите. Никой не може да Му се противопостави или да надделее над Него. Той е Всемогъщ и никой не е в състояние да Го победи. Той е Мъдър в Своето творение, в Своето предопределение и в управлението на всички дела. Всичко, което Той прави, е с мъдрост и по божествен план.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че цялата мощ и всички сили във вселената принадлежат единствено на Аллах. Това успокоява сърцето на вярващия – той знае, че е под закрилата на Всемогъщия.
• Аллах подкрепя вярващите със Своите войски, дори когато те са малко на брой или изглеждат слаби. Това вдъхва надежда и увереност.
• Името „Всемогъщ“ ни напомня, че никой не може да навреди на вярващия без позволението на Аллах, а името „Мъдър“ ни уверява, че всичко, което се случва, има своята дълбока причина и добро.
• Аятът ни подтиква да се уповаваме на Аллах, да Го възвеличаваме и да бъдем благодарни, защото Той е истинският Владетел на всичко.
• Разбирането на тези божествени имена ни помага да обикнем исляма и Корана, защото виждаме колко милостив и могъщ е нашият Създател, и колко мъдро управлява Той делата на Своите раби.