Сура Аль-Маида — Стих 25

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— «لا أَمْلِكُ»: не владея, не разполагам с власт или контрол.

— «فَافْرُقْ»: раздели, отсъди, постанови разлика и присъда.

— «الْفَاسِقِينَ»: излезлите от покорството на Аллах, непокорните, онези, които са престъпили границите на Шариата.

1. Тълкувание на аята:

Пророкът Муса (мир нему) се обърна към своя Господ с молба, след като видя упорството и непокорството на синовете на Исраил и отказа им да влязат в обещаната земя. Той каза: „Господи мой, аз не владея никого освен себе си и брат си Харун — нямам власт да принудя никого другиго да последва истината.“ Затова помоли Аллах да отсъди между него и неговия брат, от една страна, и между непокорния народ, от друга — с справедлива присъда, която да даде на праведните това, което заслужават, и да накаже непокорните според заслуженото им. Той поиска разделение и ясна граница между вярващите в покорство и онези, които бяха излезли от покорството на Аллах и Неговия пратеник.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Аятът показва, че истинският вярващ се стреми да следва истината, дори когато е сам, и не се поддава на общото мнение, ако то противоречи на Божията заповед.

— Пророкът Муса даде пример за смирение и упование в Аллах: когато хората го изоставиха, той не се отчая, а се обърна към своя Господ с искрена молба.

— Аятът ни учи, че Аллах е справедливият Съдия, Който разделя между истината и лъжата, между покорните и непокорните, и че всеки ще получи според делата си.

— В него има утеха за всеки, който се чувства сам в доброто: неговата награда е при Аллах, а не при хората.

— Той подтиква човека да не се страхува от малцинството си, когато е на правия път, и да помни, че Аллах вижда и ще отсъди справедливо между него и онези, които отхвърлят истината.