Сура Аль-Маида — Стих 81

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَلَوْ (уау ляу): „И ако“ – изразява хипотетично условие, което не се е осъществило.
• اتَّخَذُوا (иттахазу): „взеха“, „приеха“ – означава да се приеме някого за близък, приятел и покровител.
• أَوْلِيَاءَ (аулия’): „приятели“, „покровители“, „съюзници“ – множествено число от وَلِيّ (уалий), което означава близък, който се обича, подкрепя и защитава.
• فَاسِقُونَ (фасикун): „грешници“, „непокорни“, „излезли от покорството към Аллах“ – множествено число от فاسق (фасик), който съзнателно нарушава повелята на Аллах.

1. Тълкуване на аята:

Ако тези хора – юдеите, които търсят приятелство и съюз с многобожниците – наистина вярваха истински в Аллах, в Пророка Мухаммед (с.а.с.) и в Корана, който му беше низпослан, те никога нямаше да приемат неверниците за свои близки приятели и покровители. Истинската вяра в Аллах и в Неговия Пратеник е несъвместима с обичта и предаността към онези, които отричат Аллах и се противопоставят на Неговия път. Вярата изисква от човека да насочи своята обич, подкрепа и вярност към Аллах, Неговия Пратеник и вярващите. Но въпреки това, мнозина от тези юдеи са непокорни и излезли от покорството към Аллах – те съзнателно нарушават Неговите заповеди и не следват правия път. Тяхното поведение – да търсят приятелство с неверниците – е доказателство за тяхната непокорност и за това, че вярата им не е истинска.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Истинската вяра в Аллах и в Неговия Пророк е светлина, която променя сърцето и поведението на човека. Който наистина вярва, не може да обича и да подкрепя онези, които воюват срещу Аллах и Неговия Пратеник.
• Ислямът учи на лоялност и вярност към Аллах и към вярващите, и на отдалечаване от онези, които отричат истината и потискат вярващите.
• Вярата не е само думи, а е убеждение в сърцето, изразено в дела. Който твърди, че вярва, но постъпва противно на вярата си, не е истински вярващ.
• Аллах е справедлив и мъдър. Той не приема от човека да твърди, че вярва, а същевременно да търси приятелство и подкрепа от враговете на вярата.
• Коранът е ясен в напътствието си: вярващият трябва да бъде честен и последователен във вярата си, а не да се колебае между истината и лъжата.
• Този аят ни учи, че истинската вяра е път на достойнство, чест и ясна позиция. Който следва този път, намира истинското щастие и спокойствие в този свят и в отвъдния.