Сура Аз-Зарият — Стих 53

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَتَوَاصَوْا (а-тауāсау): Въпросителна форма, означаваща „Нима си заръчаха взаимно?“ или „Нима се препоръчаха един на друг?“ — тоест дали предците и потомците си предадоха взаимно това послание на отричане.
• بِهِ (бихи): „С него“ — местоимението се отнася до отричането на пратеника и на посланието.
• بَلْ (бал): „Не, а по-скоро“ — частица, която отменя предходното предположение и въвежда истинската причина.
• طَاغُونَ (тāгӯн): Множествено число на „тāгӣ“ — този, който престъпва границите, надменният, който се извисява над истината и сее развала по земята, бунтувайки се срещу Аллах.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах задава въпрос, който носи укор и порицание: Нима отричащите от предишните и от следващите поколения си заръчаха взаимно да отричат пратениците и да се обединят в лъжата? Нима имаха помежду си завещание и споразумение да следват един и същ път на отричане? Отговорът е: не, не си заръчаха взаимно, нито имаха уговорка. Истината е, че сърцата им си приличат в неверието и упорството, и ги обедини общата им причина — тяхното престъпване на границите и надменността им. Затова последните от тях казаха същото, което казаха и първите. Те са народ, който престъпва границите, извисява се над истината, разпространява развала по земята и се бунтува срещу своя Господ. Именно това тяхно престъпване ги събра върху едно и също отричане, а не някакво взаимно завещание или уговорка.

1. Поуки, които подтикват хората към исляма и Корана:

• Аятът ни показва, че единството на хората върху лъжата не е доказателство за истинността ѝ — мнозина могат да споделят една заблуда, но това не я прави вярна.
• Сърцата, които са далеч от истината, си приличат в упорството и надменността, дори когато са разделени от време и място — това е знак за човека да се замисли и да пречисти сърцето си.
• Коранът разкрива дълбоките корени на отричането: то не е резултат от липса на доказателства, а от надменност и престъпване на границите. Това подтиква човека към смирение и търсене на истината с отворено сърце.
• В аята има предупреждение срещу подражанието на предците в заблудата — ислямът призовава човека да мисли, да проверява и да следва доказателствата, а не сляпо да наследява грешките на другите.
• Милостта на Аллах се проявява в това, че Той не оставя хората без напътствие — изпраща пратеници и книги, за да извади човека от мрака на надменността към светлината на покорството и истината.