Сура Ат-Тур — Стих 45

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• فَذَرْهُمْ: „остави ги“, „изостави ги“ – заповед към Пророка (с.а.с.) да не се вторачва в упорството на неверниците и да ги остави на тяхното положение.
• يُلَاقُوا: „да срещнат“, „да посрещнат“ – тоест да дойде пред тях онова, което ги очаква.
• يَوْمَهُمُ: „техния ден“ – Денят на възкресението, който е обещан и на тях.
• يُصْعَقُونَ: „ще бъдат поразени“, „ще бъдат унищожени“ – от „صَعْق“, което означава силно поразяване, загуба на съзнание или гибел; тук се отнася за наказанието и гибелта, които ги сполетяват.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах се обръща към Своя Пророк (с.а.с.) с утешение и наставление: остави тези упорити неверници, които продължават в своето отрицание и инат, и не изразходвай силите си в скръб заради тях. Остави ги, докато дойде денят, който им е отреден – Денят на възкресението. В този ден те ще бъдат поразени и унищожени, ще вкусят наказанието, което са заслужили със своето неверие и упорство. Това е денят, в който те ще видят с очите си онова, което са отричали, и никой няма да им помогне. Според някои тълкуватели това поразяване започва още с първия звук на тръбата, когато всичко живо на земята ще бъде поразено, а след това ще последва възкресението и въздаянието. Така аятът е едновременно предупреждение към неверниците и утешение за Пророка (с.а.с.), че не той е отговорен за тяхното упорство – неговата задача е да предаде посланието, а сметката е при Аллах.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Коранът е милост и утешение за вярващите: Аллах не оставя Своя Пророк (с.а.с.) и вярващите без подкрепа, а ги учи да не се измъчват излишно заради упорството на онези, които отказват истината.
• Всеки има определен ден за разплата: справедливостта на Аллах е сигурна и никой не може да ѝ избяга. Това насърчава човека да се замисли за своя край и да избере пътя на истината, преди да е станало късно.
• Ислямът учи на търпение и доверие в Аллах: вярващият не трябва да се отчайва от отхвърлянето на хората, а да продължава да прави добро и да оставя съдбата в ръцете на Създателя.
• Коранът предупреждава с милост: споменаването на наказанието не е, за да плаши заради самото плашене, а за да събуди съвестта и да насочи човека към покаяние и към онова, което носи вечно блаженство.
• Вярата в Деня на възкресението дава смисъл и надежда: знаейки, че има справедлив съд, вярващият намира сили да търпи трудностите в този свят и да се стреми към наградата при Аллах.