Сура Ан-Наджм — Стих 38

1. Обяснение на думите в аята:

• „تَزِرُ“ — произлиза от „وِزْر“ (товар, бреме), което означава грях и неговото носене. „تَزِرُ وَازِرَةٌ“ означава: никоя душа не носи бремето на друга.
• „وَازِرَةٌ“ — носеща бреме, т.е. всяка душа, която носи отговорност за своите дела.
• „وِزْرَ“ — бремето на греха и отговорността.
• „أُخْرَىٰ“ — друга (душа).

1. Тълкуване на аята:

В този аят Всевишният Аллах ни известява един от основните принципи на справедливостта в Неговия закон — че никой не се натоварва с греха на друг. Всяка душа отговаря единствено за собствените си дела и никой няма да понесе бремето на чуждите прегрешения. Това е принцип, който е бил споменат и в предишните свещени книги, изпратени на предишните пророци, и тук Аллах го потвърждава като вечна истина. Човек не се възнаграждава с доброто на другиго, нито се наказва заради злото на другиго — всеки получава според това, което сам е придобил чрез своето усилие и избор. Това е израз на абсолютната справедливост на Аллах и на Неговата мъдрост в отчитането на делата.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че всеки човек носи лична отговорност пред Аллах, което го подтиква към искреност и усърдие в добрите дела, без да разчита на другите.
• Той показва съвършената справедливост на Аллах — никой не бива онеправдан, нито натоварен с чуждо бреме.
• Насърчава ни да не се обезсърчаваме от грешките на другите около нас, а да се съсредоточим върху собственото си пречистване и подобряване.
• Напомня ни, че доброто дело, което човек извършва, остава за него самия и ще бъде възнаградено, което ни мотивира да правим добро с надежда за наградата на Аллах.
• Утвърждава универсалния принцип на личната отговорност, който прави исляма религия на справедливостта и милосърдието, и ни кани да следваме Корана като ръководство за живот в истина и правда.