Сура Ан-Наджм — Стих 39

1. Обяснение на думите в аята:

• „لَيْسَ“ (лейса) – не е, няма.
• „لِلْإِنسَانِ“ (лил-инсан) – за човека, на човека.
• „إِلَّا“ (илля) – освен, с изключение на.
• „مَا سَعَىٰ“ (ма са‘а) – това, което е придобил чрез своето старание и дела.

1. Тълкувание на аята:

Този свещен аят ни известява едно важно правило в религията: човекът не се натоварва с греховете на друг, нито пък получава наградата на друг. Всеки ще бъде възнаграден единствено за това, което сам е извършил – за своите дела, думи и намерения. Както никой не носи отговорност за чужда вина, така и никой не се ползва от чуждо добро дело, освен ако сам не го е сторил. Наградата на човека е обвързана с неговото собствено усилие и искреност в поклонението. Това е принцип на справедливост и лична отговорност пред Аллах.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че всеки човек е отговорен за собствените си дела и че справедливостта на Аллах е абсолютна – никой не бива онеправдан, нито награден за нещо, което не е извършил.
• Насърчава ни да бъдем усърдни в добрите дела и искрени в поклонението, защото всяко усилие ще бъде видяно и възнаградено от Аллах.
• Освобождава ни от бремето на чуждите грехове и ни дава надежда, че личното ни старание има истинска стойност пред Създателя.
• Показва колко милостив и справедлив е ислямът – той не изисква от нас повече от това, което можем, и не ни лишава от наградата, която заслужаваме.
• Подтиква ни да четем Корана с размисъл, защото в него откриваме напътствия, които ни водят към успех в този свят и в отвъдния.