Сура Аль-Вакиа — Стих 46

1. Обяснение на думите в аята:

• „يُصِرُّونَ“ (юсиррун) – означава упорстват, настояват, продължават да вършат нещо, без да се отказват от него.
• „الْحِنثِ“ (ал-хинс) – означава грях, прегрешение, а в конкретния контекст – тежкото прегрешение на съдружаването с Аллах и неверието.
• „الْعَظِيمِ“ (ал-‘азим) – означава огромен, велик, тежък по своята тежест и последици.

1. Тълкуване на аята:

Аллах съобщава за състоянието на неверниците и за причината за тяхното наказание. Те не са били хора, които случайно са сгрешили веднъж и после са се разкаяли, а са упорствали и са настоявали върху най-тежкото прегрешение – да придават на Аллах съдружници, да Го отричат и да Му се противопоставят. Те са постоянствали в неверието и в поклонението на идоли вместо на Аллах, без да помислят да се върнат към истината и без да потърсят прошка. Именно това упорство в големия грях – съдружаването с Аллах – е станало тяхна трайна черта и затова заслужават суровото въздаяние, за което се говори в предходните и следващите аятове.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че не е достатъчно човек да избягва греха само за миг; важно е да не упорства в него и да не го превръща в свой постоянен път.
• Ислямът отваря вратата на покаянието за всеки, който се откаже от греха и се обърне към Аллах, колкото и тежък да е бил грехът му.
• Най-голямото прегрешение е да се придава съдружник на Аллах, затова искрената вяра в Единия Аллах е основата на спасението и истинското щастие.
• Коранът предупреждава с ясни думи и същевременно призовава към размисъл, за да не попадне човек в упорство, което го отдалечава от милостта на Аллах.
• Всеки, който чуе този аят, е насърчен да пречисти вярата си, да се пази от упорство в греха и да търси прошката на Аллах с надежда и смирение.