Сура Аль-Вакиа — Стих 47

1. Обяснение на думите в аята:

• „أَئِذَا“ (а-иза̄): въпросителна частица, изразяваща учудване и отричане.
• „مِتْنَا“ (митна̄): умряхме.
• „تُرَابًا“ (тура̄бан): пръст.
• „عِظَامًا“ (’иза̄ман): кости.
• „لَمَبْعُوثُونَ“ (ля-маб’ӯсӯн): със сигурност ще бъдем възкресени.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за неверниците, които отричаха възкресението и го смятаха за невъзможно. Те казваха с насмешка и учудване: „Нима след като умрем и се превърнем в пръст и изгнили кости, наистина ли ще бъдем възкресени и върнати към живот?“ Те смятаха това за далеч от разума и за нещо невъзможно, отричайки силата на Аллах и мъдростта на възкресението. Този аят разкрива тяхното упорство и тяхното отричане на Деня на съда, както и тяхното неверие в способността на Аллах да съживи мъртвите.

1. Поуки от аята, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Коранът разкрива съмненията на неверниците и отговаря на тях, което показва неговата мъдрост и истинност.
• Възкресението е част от справедливостта на Аллах, за да получи всеки своето възнаграждение или наказание.
• Размисълът върху силата на Аллах да съживи мъртвите ни прави смирени и ни насърчава да се подготвим за отвъдния живот.
• Ислямът ни учи, че животът не свършва със смъртта, а има вечен живот, което дава надежда и смисъл на вярващите.