Сура Аль-Анам — Стих 26

1. Обяснение на думите в аята:

• ﴿يَنْهَوْنَ عَنْهُ﴾ — възпират хората от него, тоест от Корана и от Пророка, мир нему, и от следването му.
• ﴿يَنْأَوْنَ عَنْهُ﴾ — отдалечават се сами от него, държат се настрана.
• ﴿يُهْلِكُونَ﴾ — погубват, унищожават.
• ﴿وَمَا يَشْعُرُونَ﴾ — и не усещат, не осъзнават.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за положението на многобожниците, които не само сами се отвръщат от истината, но и пречат на другите да я достигнат. Те възпират хората да слушат Пророка, мир нему, и да следват Корана, като същевременно сами стоят далеч от него — нито се възползват от него, нито позволяват на другите да се възползват. Така те съединяват две злини: заблуждават другите и се самозаблуждават. Но резултатът от това тяхно дело не наврежда на никого освен на самите тях, защото те не вредят на Аллах и не Го отслабват, а само погубват собствените си души. Те обаче не усещат това и не осъзнават, че вредата от делата им се връща единствено върху тях самите и не надхвърля тях.

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът ни учи да търсим истината и да не се отвръщаме от нея, защото отвръщането от истината е загуба за самия човек.
• Колкото и хората да се опитват да попречат на истината, те не вредят на истината, а само на себе си — това ни дава увереност и спокойствие.
• Всеки, който пречи на другите да чуят Корана и да познаят исляма, всъщност се лишава от доброто, което би могъл да получи.
• Коранът е светлина и напътствие; който се приближи до него, печели, а който се отдалечи, губи.
• Милосърдието на исляма се проявява в това, че той предупреждава човека за вредата, преди тя да го застигне, и го насочва към това, което е в негова полза.
• Човек трябва да бъде честен със себе си и да не позволява на гордостта или упорството да го отдалечат от истината, защото това е пътят към собствената му загуба.