Сура Аль-Анам — Стих 56

1. Обяснение на думите в аята:

• نُهِيتُ (нухӣту): „Бях възпрян“ – тоест получих ясна забрана от Аллах.
• تَدْعُونَ (тад‘ӯна): „вие зовете“ – тук означава „вие се покланяте“ или „вие призовавате“.
• مِن دُونِ اللَّهِ (мин дӯни-Ллāх): „освен Аллах“ – всичко, на което се покланяте вместо Него.
• أَهْوَاءَكُمْ (ахуā’акум): „вашите страсти“ – вашите желания и прищевки, които не се основават на доказателство от Аллах.
• ضَلَلْتُ (далалту): „щях да се заблудя“ – да изгубя правия път.
• الْمُهْتَدِينَ (ал-мухтадӣн): „напътените“ – онези, които следват правия път.

1. Тълкувание на аята:

Кажи, о, Пратенико, на тези, които се покланят на идоли и други неща освен Аллах: Аллах ми забрани да се покланям на онези, на които вие се покланяте вместо Него. Кажи им също: не следвам вашите страсти и желания в поклонението на други богове освен Аллах. Ако последвам вашите страсти, ще се заблудя от правия път и няма да бъда от напътените. Това е положението на всеки, който следва страстите си, без да има доказателство от Аллах.

1. Поуки от аята:

• Ислямът е религия, основана на ясно доказателство и откровение от Аллах, а не на човешки страсти и желания.
• Пророкът Мохамед (с.а.с.) е най-добрият пример за човек, който се придържа към истината и не следва заблудените желания на хората.
• Следването на страстите без знание от Аллах води до заблуда и отдалечаване от правия път.
• Ислямът призовава към чист монотеизъм – поклонение само на Аллах, и предпазва от поклонение на идоли или същества, които не могат да донесат полза, нито вреда.
• Всеки, който искрено търси истината и се придържа към напътствието на Аллах, ще намери правия път и ще бъде от спасените.