Сура Аль-Калам — Стих 12

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• مَنَّاعٍ لِّلْخَيْرِ (манна̄'ин лил-хайр): човек, който много възпира/отказва доброто – скъперник е с имуществото си и не го дава по право, а също и не върши добри дела.
• مُعْتَدٍ (му'тадин): престъпващ границите – който напада хората в имуществото, честта и живота им, и нарушава Божиите предели.
• أَثِيمٍ (атхӣм): много грешен – който извършва много грехове и непокорства.

1. Тълкуване на аята:

Този аят описва човек, който събира в себе си редица осъдителни качества. Той е човек, който постоянно отказва да дава добро – както материално, като е скъперник и не дава от имуществото си, така и духовно, като не върши добри дела и не помага на другите. Освен това той престъпва границите спрямо хората – посяга на имуществото им, на честта им и на самите тях, като не се спира пред нищо. И накрая, той е потънал в грехове и непокорство, извършвайки многобройни престъпления и лоши дела. Тези качества са описани в контекста на предупреждение към Пророка – мир нему – да не се подчинява на такива хора, и като предупреждение за всеки мюсюлманин да не възприема тези осъдителни черти. Аятът ни учи, че вярата и добрият характер вървят ръка за ръка, и че щедростта, справедливостта и благочестието са от основните добродетели на вярващия.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът не само ни заповядва добро, но и ни предпазва от лоши характери, като ни показва ясно какви хора не бива да бъдем.
• Ислямът насърчава щедростта и даването на добро – както с имущество, така и с дела и добри думи.
• Справедливостта и въздържането от насилие над хората са основни принципи в исляма, които пазят обществото от разруха.
• Чистотата от грехове и стремежът към благочестие носят спокойствие на сърцето и благословия в живота.
• Коранът е книга на мъдростта и напътствието – всеки, който я чете и следва, намира пътя към добрия характер и успеха в този свят и отвъдния.