Сура Аль-Хакка — Стих 44

1. Обяснение на думите в аята:

• „تَقَوَّلَ“ (такаууаля) означава „да измисли“, „да припише лъжливо“ – тоест да си позволи да каже нещо от себе си и да го представи като от името на Аллах.
• „عَلَيْنَا“ (алейна) – „срещу Нас“, „за Нас“ – в смисъл да припише на Аллах.
• „بَعْضَ الْأَقَاوِيلِ“ (ба‘да ал-акауил) – „някои от изреченията“, „част от думите“ – тоест някои твърдения, които не са били низпослани.

1. Тълкуване на аята:

Ако Мухаммад (с.а.с.) беше измислил от себе си дори и най-малка част от думите и ги беше приписал на Аллах, без те да са от Него, Аллах щеше незабавно да го накаже със Своята мощ и справедливост. Това е категорично доказателство, че Коранът е истинско откровение от Аллах, защото Пророкът (с.а.с.) не би могъл да си позволи да добави или измени нещо от себе си – страхът от наказанието на Аллах и пълната Му власт над него го възпират. Ако той беше измислил нещо, Аллах щеше да го хване със сила и да прекъсне живота му, без никой да може да го защити. Това показва, че Коранът е достигнал до нас точно както е бил низпослан, без никаква промяна или измислица.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът е истинско слово на Аллах, запазено непроменено, защото ако Пророкът (с.а.с.) беше измислил нещо, Аллах щеше да го накаже. Това ни дава увереност в достоверността на Корана.
• Ислямът държи на правдивостта и честността дори в най-висшите степени – самият Пророк (с.а.с.) е бил под постоянния контрол на Аллах и не е могъл да каже нищо от себе си.
• Всеки, който чете Корана, може да бъде сигурен, че това е послание от Създателя, а не човешко дело. Това ни насърчава да го четем, размишляваме и следваме.
• Аятът ни учи, че Аллах е всемогъщ и справедлив – Той защитава Своето слово и наказва онези, които го изопачават. Това ни кара да се стремим към искреност и богобоязливост.
• Вярата в Корана е източник на спокойствие и сигурност, защото знаем, че следваме истината, която идва от Аллах, а не от хората.