Сура Аль-Араф — Стих 107

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— فَأَلْقَىٰ (фа-алка): хвърли, пусна от ръката си.

— عَصَاهُ (асаху): неговият жезъл, тоягата му.

— ثُعْبَانٌ (су'бан): огромна змия, мъжка змия с грамадно тяло.

— مُبِينٌ (мубин): явен, очевиден, чието дело е ясно видимо за всички.

1. Тълкувание на аята:

Муса (мир нему) хвърли жезъла си от ръката си пред Фараона и неговите магьосници, и в същия миг той се превърна в огромна змия — грамадна по тяло, явна и видима за всеки, който я гледа. Никой не можеше да се усъмни в това, което виждат очите му: това беше истинско чудо, а не илюзия или магия. Така Аллах подкрепи Своя пратеник с ясен знак, който разкриваше истинността на неговото послание и безсилието на онези, които се опитваха да му противостоят с лъжливи средства.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

— Аллах подкрепя Своите пратеници с ясни знамения, които никой не може да отмени или надмине.

— Чудото на жезъла показва, че истината винаги побеждава лъжата, колкото и силна да изглежда тя.

— Вярата в Корана ни учи да различаваме истинското чудо от измамата и магията.

— Всеки, който искрено търси истината, ще намери в тези знамения доказателство за могъществото на Аллах и за правдивостта на Неговите пратеници.

— Този аят ни насърчава да се доверяваме на Аллах и да не се страхуваме от онези, които се противопоставят на истината, защото помощта идва от Аллах.