Сура Аль-Араф — Стих 135

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• الرِّجْزُ (ар-риджз): наказанието, мъчението, бедствието, което беше спуснато върху народа на Фараона.
• أَجَلٍ (аджал): определен срок, крайно време.
• هُم بَالِغُوهُ (хум баалигуху): който те непременно ще достигнат, тоест неизбежно ще дойде.
• يَنكُثُونَ (янкусуна): нарушават, развалят, не спазват обещанието и договора.

1. Тълкувание на аята:

Когато Аллах отстрани от тях наказанието за определено време, което те неизбежно ще достигнат, те веднага нарушиха обещанието си. Това означава, че щом бедствието бъдеше вдигнато от тях, те се връщаха към своето неверие и отказваха да изпълнят това, което бяха обещали – да повярват и да освободят синовете на Исраил с Муса (мир нему). Те не се поучиха от предишните наказания и не извлякоха поука от временното облекчение, а продължиха в своето упорство и отстъпничество. Отлагането на наказанието до определения срок не им донесе полза, защото те останаха в заблуда и нарушиха своя договор с Господа и с Муса. Така тяхното поведение разкрива тяхната неискреност и липса на вярност към обещанията, което в крайна сметка ги доведе до гибел.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че Аллах е Този, Който отстранява бедствията и дава отсрочка – знак за Неговата милост и търпение към хората, за да се върнат към Него.
• Нарушаването на обещанията и договорите е тежък грях, който води до загуба и наказание, докато вярността и искреността са път към спасение.
• Човек трябва да извлече поука от временните облекчения и да не се връща към грешките си, а да остане благодарен и покорен на Аллах.
• Коранът разказва историите на предишните народи, за да ни предупреди и насочи, и в това има голяма мъдрост и напътствие за всеки, който търси истината.
• Ислямът цени честността, спазването на обещанията и верността към договорите, което прави живота на хората справедлив и мирен.