Сура Аль-Араф — Стих 197

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَالَّذِينَ“ (уал-лязӣна) – „и онези, които“.
• „تَدْعُونَ“ (тад‘ӯна) – „вие зовете“, „вие призовавате“; тук означава онова, което многобожниците призовават и на което се молят вместо Аллах.
• „مِن دُونِهِ“ (мин дӯнихи) – „освен Него“, „вместо Него“.
• „لَا يَسْتَطِيعُونَ“ (лӣ ястатӣ‘ӯна) – „не могат“, „не са в състояние“.
• „نَصْرَكُمْ“ (насракум) – „да ви помогнат“, „да ви дадат победа или подкрепа“.
• „وَلَا أَنفُسَهُمْ يَنصُرُونَ“ (уа лӣ анфусахум янсуруна) – „нито на самите себе си могат да помогнат“.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Аллах се обръща към онези, които се молят и призовават други божества освен Него. Той им казва, че тези, които призовават – идоли, статуи или каквито и да било същества, за които се твърди, че са божества – не могат да им помогнат по никакъв начин. Те не са в състояние нито да отвърнат вреда от онези, които ги призовават, нито да им донесат полза. Нещо повече, те дори не могат да помогнат на самите себе си, ако някой поиска да им навреди. Това означава, че те са напълно безсилни и безпомощни. Щом не могат да защитят дори себе си, как биха могли да защитят другите? И щом не могат да донесат полза на себе си, как биха могли да донесат полза на своите поклонници? Този аят разкрива пълната безпомощност на всичко, което се призовава вместо Аллах, и показва колко неразумно е човек да се обръща към него с молби и надежди. Истинският Помощник и Защитник е само Аллах – Той е Всемогъщият, Който чува и отговаря, Който дава победа и подкрепа.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истинската помощ идва само от Аллах. Никой друг – нито идол, нито човек, нито сила – не може да ни помогне, ако Аллах не пожелае.
• Той ни показва колко е важно да насочим сърцата си и молбите си единствено към Аллах, защото Той е Живият, Всемогъщият, Който чува и отговаря.
• Аятът ни предпазва от безсмислено упование на слаби и безпомощни неща и ни води към истинската сигурност и спокойствие – упованието на Аллах.
• В него има ясно доказателство за истинността на Корана: той разкрива реалността на нещата по начин, който разумът потвърждава, и така увеличава вярата на вярващите.
• Ислямът ни призовава към чист монотеизъм (таухид) – да не се обръщаме с молби и поклонение към никого освен Аллах. Това е пътят на свободата, достойнството и истинския мир.