Сура Аль-Араф — Стих 198

1. Обяснение на думите в аята:

• „تَدْعُوهُمْ“ (тад‘ухум): да ги призовете, да се обърнете към тях с молба или призив.
• „الْهُدَىٰ“ (ал-худа): правият път, напътствието, истината.
• „يَنظُرُونَ إِلَيْكَ“ (янзуруна иляйк): изглеждат сякаш гледат към теб.
• „لَا يُبْصِرُونَ“ (ла юбсирун): не виждат, нямат зрение.

1. Тълкувание на аята:

И ако вие, о, многобожници, призовете вашите идоли и статуи, на които се покланяте вместо Аллах, да ви насочат към правия път или да ви отговорят на нещо, те не чуват вашия зов. Те са мъртви предмети, лишени от слух и разум. И ти виждаш, о, Пратенико, че тези идоли изглеждат сякаш те гледат, защото са изваяни с очи и лице, обърнати към хората, но в действителност те не виждат нищо. Те са просто камък, дърво или метал, които нямат нито живот, нито способност да възприемат. Това е ясно доказателство за безсилието на тези божества и за заблудата на онези, които им се покланят и ги молят за помощ.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Коранът разкрива истинската природа на нещата и разобличава лъжливите божества по ясен и убедителен начин.
• Ислямът ни учи да се обръщаме само към Аллах, Който чува, вижда и отговаря на молбите ни, за разлика от безжизнените идоли.
• Този аят ни показва колко е важно да използваме разума си и да не следваме сляпо традициите на предците, ако те противоречат на истината.
• Вярата в единствения Аллах освобождава човека от унижението да се моли на камъни и дървета, и го издига към поклонение на Създателя на всичко.
• Коранът лекува сърцата и умовете, като ни води от мрака на заблудата към светлината на истината и правия път.