Сура Аль-Араф — Стих 62

1. Обяснение на думите в аята:

• أُبَلِّغُكُمْ (убаллигукум): предавам ви, съобщавам ви, довеждам до вас.
• رِسَالَاتِ (рисалат): послания, известия, съобщения. Множественото число показва разнообразието и последователността на Божиите наставления.
• أَنصَحُ (ансаху): давам искрен съвет, желая доброто. Искреният съвет означава да пожелаеш на другия доброто, което желаеш и на себе си.
• أَعْلَمُ (а'ламу): зная, знам.

1. Тълкувание на аята:

Пророкът Нух (Ной), мир нему, се обръща към своя народ и им казва: Предавам ви посланията на моя Господ, които Той ми разкри чрез откровение – заповеди, напътствия и предупреждения. Изпълнявам своята мисия да ви доведа до знание това, което Бог ми е поверил, без да пропускам нищо от него.

Освен че ви предавам Божието послание, аз искрено ви желая доброто. Подтиквам ви да изпълнявате Божиите заповеди, за да получите наградата, приготвена за покорните, и ви предупреждавам срещу непокорството и последствията от него. Истинският съвет означава да искаш за другите същото добро, което искаш за себе си – и това е същността на моето обръщение към вас.

И аз знам от Аллах това, което вие не знаете. Чрез откровението Той ме научи на неща, които са извън вашия опит и знание – за Неговото възмездие, което няма да бъде отблъснато от онези, които упорстват в греха, и за Неговата милост към онези, които се обръщат към Него. Вие не притежавате това знание, защото то идва единствено от Аллах чрез пророчеството.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни показва красотата на пророческата мисия: тя съчетава предаването на Божието слово с искрена загриженост за хората. Пророкът не е просто преносител на информация, а любящ наставник, който иска доброто за своя народ.
• Искреният съвет (насиха) е благородно качество, което всеки мюсюлманин трябва да притежава – да желае доброто на другите така, както го желае за себе си.
• Знанието идва от Аллах. Колкото повече човек се вслушва в Божието слово, толкова повече разбира истините, които превъзхождат ограниченото човешко знание.
• Аятът ни учи да приемаме напътствията с отворено сърце, защото те са израз на грижа и милост, а не на превъзходство.
• Коранът съдържа знание, което носи спокойствие и сигурност – то осветява пътя на човека към неговия Създател и го предпазва от заблуда.