Сура Аль-Араф — Стих 63

1. Обяснение на думите в аята:

• أَوَعَجِبْتُمْ (а уа аджибтум): „Нима се чудите?“ – израз на учудване и неодобрение към онези, които отхвърлят истината поради това, че им се струва необичайна.
• ذِكْرٌ (зикр): напомняне, предупреждение, наставление – това, което известява и напомня за Божиите заповеди и предупреждения.
• مِّن رَّبِّكُمْ (мин раббикум): от вашия Господ – от Аллах, Който ви е създал и се грижи за вас.
• عَلَىٰ رَجُلٍ مِّنكُمْ (аля раджулин минкум): чрез мъж от вас самите – човек, когото познавате, чието потекло и честност са ви известни, а не чужденец или непознат.
• لِيُنذِرَكُمْ (ли юнзиракум): за да ви предупреди – за да ви предпази от наказанието, ако не повярвате.
• وَلِتَتَّقُوا (уа ли таттаку): и за да се боите от Аллах – като изпълнявате заповедите Му и избягвате забраненото.
• وَلَعَلَّكُمْ تُرْحَمُونَ (уа ля'аллякум турхамун): и за да получите милост – за да ви обхване Божията милост в този свят и в отвъдния.

1. Тълкувание на аята:

Аллах се обръща към онези, които са се учудили, че предупреждението идва при тях чрез човек като тях самите. Той им казва: Нима ви учудва това, че напомняне и наставление от вашия Господ идва чрез мъж от вашата среда – човек, когото познавате, чиято честност и правдивост са ви известни, който е израснал сред вас и никога не е лъгал, нито е бил заблуден? Той не е от друг вид, нито е чужденец, когото не познавате. Той идва при вас, за да ви предупреди за Божието наказание, ако продължите да отричате и да се противите, и за да ви насочи към богобоязливост – да изпълнявате заповедите на Аллах и да избягвате забраненото от Него. И всичко това, за да се надявате на Неговата милост – ако повярвате и се покорите, Аллах ще ви дари със Своята милост и щедра награда.

Смисълът е, че пратеничеството на човек от самите тях не е нещо чудно или необичайно, а е проява на Божията мъдрост и милост – за да могат хората да го разберат, да го последват и да се възползват от неговото напътствие. Учудването им е неуместно, защото това е пътят, по който Аллах винаги е изпращал Своите пратеници – чрез хора измежду самите народи, за да бъдат разбрани и последвани.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах изпраща Своите пратеници от самите хора, за да могат хората да ги разберат, да общуват с тях и да последват примера им – това показва Божията мъдрост и грижа за човечеството.
• Напомнянето и предупреждението са проява на Божията милост, а не нещо, на което да се чудим или да отхвърляме – те ни предпазват от заблуда и наказание.
• Истинската богобоязливост (таква) е пътят към Божията милост – който изпълнява заповедите и избягва забраненото, се надява на милостта на Аллах.
• Човекът, който носи посланието, е познат и достоен за доверие – това ни учи да приемаме истината заради самата нея, а не да я отхвърляме заради предразсъдъци или гордост.
• Коранът ни напомня, че вярата и покорството водят до милост и награда, а отричането и упорството – до загуба и наказание. Това ни подтиква да слушаме, да размишляваме и да следваме напътствието с отворено сърце.