Сура Аль-Кияма — Стих 40

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَلَيْسَ (а-лейса): Нима не е? — въпросителна частица, която тук има утвърдителен смисъл, тоест отговорът е „Да, разбира се“.
• ذَٰلِكَ (залика): Онзи, Този — сочи към Аллах, Който е сътворил човека.
• بِقَادِرٍ (би-кадир): Способен, всемогъщ, имащ пълна сила.
• يُحْيِيَ (юхйия): Да съживи, да върне към живот.
• الْمَوْتَىٰ (ал-маута): Мъртвите.

1. Тълкувание на аята:

Нима Онзи, Който е сътворил човека от нищо — от слаба капка, после от съсирек кръв, и му е дал най-прекрасен образ, като е създал от него двата пола, мъжа и жената — нима Той не е в състояние да върне мъртвите към живот? Да, разбира се, Той е всемогъщ над това. Този, Който е способен да сътвори човека в началото от незначителна капка, несъмнено е способен да го съживи отново след смъртта му, за да бъде въздадено на всеки според делата му. Възкресението не е нещо трудно за Аллах — Той само казва „Бъди“ и то става. Така този аят е ясен довод за истинността на Съдния ден и за безграничната мощ на Създателя.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че Този, Който е създал човека от нищо, лесно може да го съживи отново — това успокоява сърцето и укрепва вярата във Възкресението.
• Напомня ни за безкрайната милост и мощ на Аллах, Който не се затруднява с нищо, и ни насърчава да Му се доверяваме напълно.
• Показва колко логичен и разумен е ислямът: вярата в отвъдния живот не е сляпо вярване, а следва здравия разум и размисъл върху сътворението.
• Подтиква ни да се подготвяме за Съдния ден с добри дела, защото знаем, че ще бъдем възкресени и ще дадем сметка.
• Изпълва ни с надежда — ако Аллах е способен да съживи мъртвите, то Той е способен и да разреши всяка наша трудност и да отговори на всяка наша молитва.