Сура Ан-Назиат — Стих 12

1. Обяснение на думите в аята:

• قَالُوا (ка̄лӯ): казаха.
• تِلْكَ (тилка): това, онава.
• إِذًا (изан): тогава, в такъв случай.
• كَرَّةٌ (карра): връщане, повторно завръщане към живот.
• خَاسِرَةٌ (ха̄сира): губеща, пропаднала, обречена на загуба.

1. Тълкувание на аята:

Отричащите възкресението казват подигравателно: ако наистина бъдем върнати към живот след смъртта, след като сме станали на изсъхнали кости, то това завръщане ще бъде напразно и губещо. Те смятат, че подобно връщане е невъзможно и че ако все пак се случи, то ще бъде загуба и заблуда за онзи, който вярва в него. Така те изразяват своето пълно отхвърляне на идеята за възкресението и я представят като нещо безсмислено и обречено на провал.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни показва как неверниците са се отнасяли към възкресението с присмех и отричане, а Коранът предава техните думи, за да ни научи на истината и да ни предупреди.
• Вярата във възкресението е основен стълб на вярата и дава смисъл на живота, защото знаем, че ще бъдем възстановени и ще отговаряме пред Аллах.
• Отричането на възкресението не е ново явление, а е съществувало и преди, и Коранът отговаря на тези съмнения с ясни доказателства.
• Размисълът върху силата на Аллах да съживи мъртвите укрепва вярата и ни прави по-покорни и благодарни.
• Ислямът ни учи, че истинската загуба е в отричането и в неверието, а вярата и добрите дела са пътят към успеха и спасението.