Сура Аль-Анфаль — Стих 23

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „خَيْرًا“ (хайран): добро, полза, готовност за приемане на истината и напътствие.

— „لَأَسْمَعَهُمْ“ (ла-асма‘ахум): щеше да им даде да чуят с разбиране и приемане, а не просто да чуят с ушите си.

— „تَوَلَّوا“ (тауаллау): щеше да ги накара да се обърнат назад, да отстъпят.

— „مُعْرِضُونَ“ (му‘ридун): отвръщащи се, обръщащи гръб на истината съзнателно и упорито.

1. Тълкуване на аята:

Ако Аллах знаеше, че в тези хора има някакво добро, някаква готовност да приемат истината и да се поучат, Той щеше да им даде да чуят Корана по начин, който да им донесе полза — така че да разберат доказателствата и ясните знамения и да ги приемат. Но Аллах знае, че в тях няма такова добро и че те не вярват. И дори — по предположение и предопределение — да им беше дал да чуят с разбиране, те пак щяха да се обърнат назад от вярата, упорствайки и противейки се, и щяха да останат отвръщащи се от истината, без да се насочат към нея по никакъв начин. Смисълът е, че проблемът не е в липсата на чуване или на доказателства, а в тяхната вътрешна съпротива и липса на искрено търсене на истината.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Аллах е Мъдър и Знаещ; Той дава напътствие според Своето знание и мъдрост, и никой не е ощетен.

— Истинското слушане на Корана е слушане със сърце и разум, с готовност да се приеме истината — това е пътят към ползата и напътствието.

— Отварянето на сърцето и искреното търсене на истината са ключ към разбирането на Корана и към вярата.

— Упорството и отвръщането от истината след като човек я е разбрал е голяма пречка; затова вярващият трябва да пази сърцето си меко и податливо на напътствие.

— Коранът е милост и напътствие; който се приближи до него с искреност, ще намери светлина и полза, а който се отвърне, губи голямо благо.