Сура Аль-Анфаль — Стих 22

1. Обяснение на думите в аята:

• الدَّوَابِّ (ад-давабб): всичко, което пълзи или се движи по земята – живите същества.
• الصُّمُّ (ас-сумм): глухите – онези, чиито уши са затворени и не чуват истината.
• الْبُكْمُ (ал-букм): немите – онези, чиито езици са сковани и не говорят истината.
• لَا يَعْقِلُونَ (ла я‘килюн): не разбират, не осъзнават, не използват разума си правилно.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава, че най-лошите сред всички живи същества на земята в Неговите очи са онези, които са глухи за истината – не я чуват с ухо на приемане, и неми – не я изричат и не я споделят. Те са хора, които не използват разума, който Аллах им е дал, за да разберат Неговите заповеди и забрани. Те са затворили сетивата и ума си пред истината, затова са като животни – дори по-заблудени, защото животните следват инстинкта си, а тези хора имат разум, но не се възползват от него. Те не чуват призива на истината с приемане, не я произнасят и не я разбират, затова заслужават най-лошото положение пред Аллах.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът цени разума и го поставя като път към истината. Човек, който използва разума си, ще открие светлината на вярата.
• Слушането и говоренето на истината са признак на живо сърце и здрав разум. Който затвори ушите и езика си за истината, се лишава от голямо добро.
• Коранът ни учи да бъдем будни и да търсим знанието, защото невежеството и упорството водят до загуба.
• Всеки, който искрено потърси истината с отворено сърце и ум, ще намери в исляма път на достойнство и чест, а не унижение.
• Ислямът не е просто думи, а разбиране, приемане и действие – той издига човека над животинското състояние и го прави способен да различава доброто от злото.