Сура Абаса — Стих 24

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „فَلْيَنظُرِ“ (фа-л-йанзури): нека погледне, нека размисли и се вгледа със съзерцание и поука.

— „الْإِنسَانُ“ (ал-инсан): човекът.

— „طَعَامِهِ“ (та‘амихи): неговата храна, това, което яде.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах подканя човека да се вгледа със съзнателно размишление в храната, която яде — не просто да я поглъща, без да се замисли, а да проследи как е стигнала до него. Нека помисли как Аллах е подготвил за него тази прехрана, която е основа на живота му: Той излива дъжда върху земята обилно, после разцепва земята и изважда от нея всякакви растения — зърна, грозде, трева за добитъка, маслини, палми, огромни градини и плодове, и пасбища, от които се хранят и хората, и животните им. Така човекът вижда как храната му преминава от едно състояние в друго — от семе в растение, от растение в зрял плод, от плод в препитание — и това го учи да разсъждава и за собствения си живот: както Аллах се грижи за тялото му и го превежда през различни етапи, така ще го преведе и към своя край, а после към отвъдния живот. Този, който не вярва в Аллах, е приканен да се вгледа в най-близкото и просто нещо — своята храна — и да види в нея ясно доказателство за могъществото и милостта на Създателя, Който единствен дава препитание.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Коранът учи човека да наблюдава и размишлява дори върху най-обикновените неща в живота, като храната, и така го възпитава в благодарност и дълбочина.

— Всяка хапка храна е знак за милостта на Аллах и за Неговата грижа към Неговите творения; признаването на това отваря сърцето към вярата.

— Размишлението върху прехода на храната от едно състояние в друго помага на човека да разбере, че и животът му има начало, етапи и край, и че има Отвъден свят, за който трябва да се подготви.

— Ислямът не е далеч от ежедневието; той присъства и в най-простото — в яденето и пиенето — и превръща обикновеното в път към познание за Аллах.

— Коранът приканва човека да мисли, а не да следва сляпо, и това е пътят към увереност и спокойствие в сърцето.