Сура Абаса — Стих 34

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• يَوْمَ (йаума): Денят, а именно Съдният ден.
• يَفِرُّ (йафирру): Бяга, отдалечава се, избягва.
• الْمَرْءُ (ал-мар'у): Човекът, индивидът.
• مِنْ أَخِيهِ (мин ахӣхи): От своя брат.

1. Тълкувание на аята:

В Съдния ден, когато настъпи Часът и се чуе ужасяващият звук, който оглушава слуха, хората ще изпаднат в такъв страх и ужас, че всеки човек ще побягне от най-близките си – дори от родния си брат. Този ден е толкова тежък и страшен, че всеки ще бъде зает единствено със себе си и със своята участ. Всеки ще има достатъчно грижи и тревоги, които ще го отвлекат и ще му попречат да се занимава с другиго. Братът, който в земния живот е бил опора и близък, в онзи Ден няма да може да помогне, нито да бъде потърсен за помощ, защото всеки ще бяга от ужаса на онова, което го очаква.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни напомня за сериозността и тежестта на Съдния ден, което ни подтиква да се подготвим за него с добри дела и искрена вяра.
• Показва ни, че в онзи Ден роднинските връзки и близостта няма да имат полза, ако не са били изградени върху вяра и благочестие – това ни учи да поставим любовта към Аллах и Неговото доволство над всичко.
• Насърчава ни да не разчитаме единствено на хората, а да търсим помощ и спасение от Аллах, защото само Той е истинският Помощник и Защитник.
• Кораничното описание на този Ден е милост и предупреждение – Аллах ни уведомява, за да се събудим и да се обърнем към Него с покаяние, преди да е станало твърде късно.
• Вярата в Съдния ден дава на човека цел и смисъл в живота, подтиква го към добро и го предпазва от зло, което е път към успех и вечно блаженство.