Сура Ат-Таквир — Стих 29

1. Обяснение на думите в аята:

— „وَمَا تَشَاءُونَ“ (уа ма̄ таша̄’ӯн): „и вие не пожелавате“ — тоест не можете да пожелаете нищо по своя воля, независимо от нея.

— „إِلَّا أَن يَشَاءَ اللَّهُ“ (илля̄ ан яша̄’а Алла̄х): „освен ако Аллах не пожелае“ — волята на човека е обвързана с волята на Всевишния Аллах.

— „رَبُّ الْعَالَمِينَ“ (Раббу-л-‘а̄ламӣн): „Господарят на всички светове“ — Създателят и Властелинът на всичко съществуващо.

1. Тълкувание на аята:

След като Аллах е представил ясните доказателства и напътствието в Корана, Той обръща внимание на хората, че тяхната воля не е абсолютна и независима. Човек наистина има свобода да избира и да желае — дали ще поеме по правия път, или ще се отклони — но това негово желание и избор стоят под волята и знанието на Аллах, Господаря на всички светове. Никой не може да пожелае или да стори нещо, освен ако Аллах не го позволи и не го пожелае. Това показва, че напътствието и заблудата са в ръцете на Аллах, а човекът е този, който избира, но винаги в рамките на Божията воля. Някои от неверниците казали: „Работата е в наши ръце — ако искаме, ще тръгнем по правия път, ако искаме — не.“ Затова Аллах низпосла този аят, за да изясни, че човешкото действие наистина става по негова собствена воля, без принуда, но тази воля е свързана с волята на Аллах, Господаря на всички създания.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Този аят ни учи, че човекът има достойнство и свобода на избора, но в същото време е зависим от своя Създател. Това съчетание между свобода и подчинение на Божията воля е източник на смирение и благодарност.

— Осъзнаването, че всичко е под властта на Аллах, ни освобождава от гордост и ни прави по-искрени в молбите ни към Него. Ние се обръщаме към Него за напътствие, защото знаем, че без Неговата воля не можем да постигнем нищо добро.

— Аятът ни насърчава да не се отчайваме и да не се самозабравяме: когато успеем да направим добро, това е по милостта на Аллах; когато сгрешим, можем да се обърнем към Него с покаяние, защото Той е Господарят на всички светове — най-милостивият и най-мъдрият.

— Вярата в тази истина ражда в сърцето спокойствие и доверие в Аллах (тауаккул), защото знаем, че Той управлява всичко и никой не може да попречи на Неговата воля. Това ни прави по-уверени и по-устремени към доброто.

— Накрая, този аят ни показва колко близо е Аллах до Своите раби — Той не само ни е дал свобода, но и е обвързал волята ни със Своята, за да ни насочи към това, което е най-добро за нас. Това е покана да опознаем Аллах и да Го обикнем, като Му се доверим напълно.