Сура Аль-Балад — Стих 8

1. Пояснение на думите в аята:

— „عَيْنَيْنِ“ (айнайни): двойствено число на „عَيْن“ — око; означава двете очи, с които човек вижда.

— „أَلَمْ“ (алям): въпросителна частица, която тук носи смисъл на напомняне и потвърждение, а не на истински въпрос.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах задава въпрос, чиято цел е да напомни на човека за Неговите благодеяния и да го накара да се замисли. Той казва: Нима не дадохме на този човек две очи, с които да вижда и да разпознава околния свят, хората, пътищата и знаменията? Този въпрос е форма на укор към онзи, който се гордее и се възвишава, сякаш е забравил Кой му е дал тези очи и всички останали дарове. В следващите аятове се споменават и други благодеяния — езикът и устните, с които говори, както и това, че Аллах му е показал пътя на доброто и пътя на злото. Така човекът е призован да използва тези очи не само за земните си дела, но и за да вижда истината, да размишлява върху знаменията на своя Господ и да избере правия път.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Аятът ни учи да се вгледаме в собствения си организъм и да осъзнаем, че зрението е дар от Аллах, а не нещо, което сме придобили сами.

— Признаването на тези дарове поражда благодарност към Създателя и смирение, а не гордост и високомерие.

— Очите са и средство за размисъл: чрез тях виждаме величието на творението и знаменията, които ни водят към вярата.

— Коранът говори с прост и ясен език, обръщайки се към всеки човек, независимо от неговите знания, и го кани да помисли и да избере пътя на доброто.