Сура Йунус — Стих 76

1. Обяснение на думите в аята:

• „الْحَقُّ“ (ал-хакк) – Истината, която идва от Аллах, а именно посланието и знаменията, донесени от Муса (Моисей), мир нему.
• „مِنْ عِندِنَا“ (мин ‘индина) – от Нас, тоест от Аллах, което показва, че това е божествено дело, а не човешко.
• „سِحْرٌ مُّبِينٌ“ (сихрун мубин) – явна, очевидна магия; те нарекли божествените знамения магия, за да отхвърлят истината.

1. Тълкуване на аята:

Когато истината от Аллах достигна до Фараона и неговите първенци – а това беше учението, с което дойде Муса, мир нему, придружено от ясни знамения и чудеса, които доказваха неговата правдивост – те не я приеха с вяра и покорство. Вместо това, от своето упорство и надменност, те казаха: „Това, което Муса донесе, не е нищо друго освен явна магия.“ Те нарекоха божествените знамения магия, въпреки че ги разпознаха като истина, и по този начин отхвърлиха истината, която им беше дошла от техния Господ. Това беше тяхното несправедливо и арогантно отношение към ясните доказателства.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истината, когато дойде от Аллах, е ясна и недвусмислена, и че упорството и гордостта могат да попречат на човека да я приеме, както направиха Фараон и неговите хора.
• Той ни показва, че отхвърлянето на божествените знамения и наричането им с неистински имена е пътят на онези, които се отклоняват от истината, и че вярващият трябва да приема истината с отворено сърце и смирение.
• Аятът ни напомня, че Коранът и знаменията на Аллах са истина и напътствие за човечеството, и че онези, които ги приемат, ще намерят светлина и успех, докато онези, които ги отхвърлят, ще загубят.
• Той ни подтиква да размишляваме върху знаменията на Аллах и да не позволяваме гордостта или предразсъдъците да ни отдалечават от истината, защото ислямът е религия на яснотата и разума, и Коранът е книга на напътствието и истината.