Сура Худ — Стих 109

1. Обяснение на думите в аята:

• مِرْيَةٍ (мирйа): съмнение, колебание, несигурност.
• مَا يَعْبُدُونَ (ма я'будуна): това, което обожествяват и на което се покланят.
• نَصِيبَهُمْ (насибахум): техния дял, тяхната участ.
• غَيْرَ مَنقُوصٍ (гайра манкус): без никакво намаление, пълен и цялостен.

1. Тълкувание на аята:

Не се колебай, о, Пратенико, и не се съмнявай в безсмислието и заблудата на това, на което се покланят тези многобожници. Тяхното поклонение не почива нито на разумно доказателство, нито на божествено указание. Те просто следват пътя на своите предци, които са обожествявали идоли още преди тях, без да разполагат с каквото и да е доказателство. Това е сляпо подражание, предавано от поколение на поколение, а не истинска вяра, основана на знание и разсъждение.

И наистина, Ние ще им дадем напълно техния дял от наказанието, без нищо да бъде намалено от него. Ще получат всичко, което заслужават, в пълна мяра. Този аят е насочен към Пророка, но неговият смисъл се отнася до всички хора — той е предупреждение и назидание за всеки, който би последвал пътя на заблудата само защото бащите му са го следвали.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Ислямът призовава човека да мисли и да търси доказателства, а не да следва сляпо традициите на предците си. Вярата трябва да бъде изградена върху разум и ясно знание.
• Справедливостта на Аллах е абсолютна — всеки ще получи точно това, което заслужава, без ни най-малко ощетяване. Това ни учи да живеем с отговорност и да се стремим към добро.
• Коранът ни предпазва от подражание на заблудените и ни насочва към истинския път — пътя на пророците и на искреното поклонение на Единия Бог.
• Аятът е милост и предупреждение едновременно: милост, защото ни показва правия път, и предупреждение, защото ни напомня за последствията от упорството в заблуда.