Сура Худ — Стих 110

1. Пояснение на думите в аята:

• آتَيْنَا – дадохме, предоставихме.
• الْكِتَابَ – Книгата, тук се има предвид Тората (Таурат), дадена на Муса (Моисей).
• فَاخْتُلِفَ فِيهِ – и се разногласиха относно нея; едни повярваха, други я отрекоха.
• كَلِمَةٌ سَبَقَتْ مِن رَّبِّكَ – слово, което предварително излезе от твоя Господ, а именно Неговото решение да отложи наказанието до определен срок.
• لَقُضِيَ بَيْنَهُمْ – щеше да бъде отсъдено между тях, тоест щяха да бъдат унищожени неверниците и спасени вярващите още в земния живот.
• شَكٍّ – съмнение.
• مُرِيبٍ – такова, което предизвиква безпокойство и колебание в душата.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че е дал на Муса (Моисей) Книгата – Тората – и че хората се разделиха по отношение на нея: едни повярваха в нея и я приеха, а други я отрекоха и я отхвърлиха. По същия начин и твоят народ, о, Пратенико, се раздели относно Корана – едни повярваха, а други го отрекоха. Това не е нещо ново или необичайно, а е обичайният път на хората спрямо Божиите книги.

След това Аллах разкрива Своята мъдрост и търпение: ако не беше словото, което вече беше излязло от твоя Господ – а именно Неговото решение да не бърза с наказанието, а да го отложи до Деня на възкресението, поради Своята мъдрост – Той щеше да отсъди между тях още в земния живот: щеше да унищожи онези, които отричат, и да спаси вярващите. Но Аллах не бърза и дава отсрочка, за да има възможност за покаяние и за връщане към истината.

Накрая Аллах посочва състоянието на неверниците – както от юдеите, така и от многобожниците – че те са в съмнение относно Корана, съмнение, което ги изпълва с безпокойство и колебание, и ги тласка към още по-голямо отричане.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аллах е изпращал Своите книги на Своите пратеници, за да напътства хората – това показва голямата Божия милост към човечеството.
• Разногласието и разделението относно Божиите книги не е нещо ново; то се е случвало и преди, но истината остава ясна и стабилна.
• Аллах е търпелив и не бърза с наказанието – това е възможност за всеки човек да се замисли, да се покае и да се върне към правия път.
• Съмнението и колебанието са състояния, които отдалечават човека от истината, докато вярата и увереността в Корана носят спокойствие и сигурност в сърцето.
• Коранът е ясен и категоричен; който го чете с отворено сърце и искрено търсене на истината, ще намери в него напътствие и светлина.