Сура Йусуф — Стих 103

1. Пояснение на думите в аята:

• „وَمَا“ (уа ма̄): и не, но не.
• „أَكْثَرُ النَّاسِ“ (актару-н-на̄с): по-голямата част от хората.
• „وَلَوْ حَرَصْتَ“ (уа лау хараста): дори и да желаеш силно, дори и да се стремиш с всички сили.
• „بِمُؤْمِنِينَ“ (би-му'минӣн): вярващи, приемащи вярата.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава на Своя Пратеник (с.а.с.), че по-голямата част от хората няма да повярват, колкото и силно да желае той това и колкото и усилия да положи за тяхното напътствие. Това не е негов пропуск или недостатък в призива му, а е установен закон на Аллах относно хората: напътствието е в ръцете на Аллах и Той го дарява на когото пожелае. Затова Пророкът (с.а.с.) не бива да измъчва себе си от скръб и съжаление заради тяхното отказване от вярата, нито да се изтощава в печал, че не са приели истината. Негово задължение е да призовава и да предупреждава, а не да принуждава хората към вяра. Сърцата са в ръката на Аллах и Той обръща към Себе Си когото пожелае.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва милостта и грижата на Пророка (с.а.с.) към хората — той искрено желаеше тяхното добро и напътствие, което е пример за всеки призоваващ към добро.
• Напомня ни, че напътствието е дар от Аллах, а не резултат само от човешки усилия — това ни учи на смирение и упование на Аллах.
• Утешава всеки, който призовава към истината и среща отказ: не трябва да губи надежда, нито да се измъчва излишно, защото резултатът е в ръцете на Аллах.
• Показва, че ислямът не се налага със сила — вярата е въпрос на свободен избор и на Божието напътствие, което прави посланието на Корана още по-достойно за уважение.
• Насърчава вярващия да продължава да прави добро и да призовава с мъдрост и търпение, дори когато откликът е малък, защото наградата е при Аллах.