Сура Йусуф — Стих 29

1. Пояснение на думите в аята:

• أَعْرِضْ عَنْ هَٰذَا (а‘рид ‘ан ха̄за̄): „Отвърни се от това“, „не обръщай внимание на това“, „не го споменавай“.
• وَاسْتَغْفِرِي (уастагфирӣ): „и поискай прошка“ – заповед към жената да моли Аллах за опрощение.
• لِذَنبِكِ (ли-занбики): „за своя грях“ – за нейната грешка и вина.
• الْخَاطِئِينَ (ал-ха̄ти’ӣн): „грешащите“, „извършилите грях съзнателно“ – множествено число за мъже, но тук е използвано в общ смисъл за хората, които съзнателно вършат грях.

1. Тълкуване на аята:

След като истината се разкрива и невинността на Юсуф (Йосиф) става ясна, владетелят на Египет се обръща първо към Юсуф, като му казва: „О, Юсуф, отвърни се от това – не го споменавай пред никого и не го разпространявай.“ Това е указание да се запази достойнството и да не се разпространява слухът за случилото се, както и да се прояви благородство и снизхождение.

След това той се обръща към жената на знатния мъж и ѝ казва: „И поискай прошка за своя грях“ – тоест обърни се към Аллах с покаяние и моли за опрощение на това, което си извършила. Защото тя наистина беше извършила грях – първо, като се опита да съблазни Юсуф, и второ, като го наклевети. Затова ѝ се казва: „Ти наистина си от грешащите“ – от онези, които съзнателно вършат грях и престъпват границите на правилното поведение.

Някои тълкуватели отбелязват, че тези думи може да са били изречени от свидетеля, който е потвърдил невинността на Юсуф, а не от владетеля. В такъв случай думите „от грешащите“ са насочени към всички, които са съгрешили в тази случка, а не само към жената, поради което е използвано множествено число за мъже.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи на благородство и снизходителност – когато истината се разкрие, не е нужно да се разпространява злото и да се унижават хората, а е по-добре да се покрие грешката и да се даде възможност за поправяне.
• Покаянието и искането на прошка от Аллах е пътят към очистване на душата и поправяне на грешките. Всеки, който съгреши, трябва да се обърне към своя Господ с искреност.
• Коранът представя справедливост, съчетана с милосърдие – той не оставя злото без последици, но и не отнема надеждата за прошка.
• Ислямът цени целомъдрието, честта и доброто име на хората, и ни учи да пазим езика си от разпространяване на клюки и срамни истории.
• Всяка история в Корана носи мъдрост и напътствие за вярващите, показвайки ни как да се държим в трудни ситуации и как да търсим прошка и поправяне.