Сура Йусуф — Стих 52

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• ذَٰلِكَ (залика): „това“ – посочва казаното преди това от жената на везира.
• لِيَعْلَمَ (лия‘ляма): „за да знае“ – изразява целта на нейното признание.
• أَخُنْهُ (ахунуху): „да го предам/изневеря на него“ – от глагола خَانَ, означаващ измяна, предателство, изневяра.
• بِالْغَيْبِ (бил-гайб): „в негово отсъствие“ – тоест докато той не вижда и не е налице.
• كَيْدَ (кайда): „хитрост, коварство, заговор“ – скрити планове за зло.
• الْخَائِنِينَ (ал-ха’инин): „предателите, изневеряващите“ – онези, които нарушават доверие и вярност.

1. Тълкуване на аята:

Жената на везира казва тези думи, за да стане ясно, че нейното признание не е било напразно. Тя иска да покаже, че Йусуф (мир нему) е бил честен и неин съпруг да разбере, че тя не го е предала в негово отсъствие – нито с постъпка, нито с лъжа. Тя признава, че самата тя е била тази, която го е подмамвала, и че Йусуф е невинен. По този начин тя разкрива истината, за да се очисти неговата репутация и да се покаже, че той е бил верен и чист. Освен това тя споменава, че Аллах не насочва и не дава успех на коварните планове на предателите – онези, които мамят и изневеряват, не могат да разчитат на Божията подкрепа. Тяхната хитрост в крайна сметка се разкрива и не постига целта си.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Ислямът държи изключително много на честността и чистотата – дори в трудна ситуация истината излиза наяве и невинният се оневинява.
• Човек, който пази вярност и не предава доверие, е ценен пред Аллах, дори когато е подложен на изкушение.
• Аллах не помага на измамниците и предателите; тяхното коварство рано или късно се проваля. Това ни учи да се доверяваме на справедливостта на Аллах.
• Признаването на грешка и поправянето на истината е път към доброто и е знак за сила на характера.
• Коранът разказва истории, които ни утешават и ни напътстват – дори в най-тежките изпитания има изход и надежда за оневиняване и милост.