Сура Йусуф — Стих 51

1. Обяснение на думите в аята:

• مَا خَطْبُكُنَّ (ма ха́тбукунна): Каква беше вашата работа, какво се случи с вас, какъв беше вашият случай?
• رَاوَدتُّنَّ (ра́уадтунна): Опитвахте се да го примамите, да го подмамите към грях.
• حَاشَ لِلَّهِ (ха́ша лилля́х): Възхвала и пречистване на Аллах! Възклицание за изразяване на учудване и отхвърляне на нещо недостойно — сякаш казваме: „Далеч е Аллах от това!“
• حَصْحَصَ الْحَقُّ (хасхаса ал-хакк): Истината се разкри напълно, стана явна и несъмнена, вече няма никакво съмнение.

1. Тълкувание на аята:

Царят събра жените, които бяха порезали ръцете си, и жената на ал-Азиз заедно с тях, и ги попита: „Какво беше положението ви, когато се опитвахте да съблазните Юсуф и да го подмамите към грях? Видяхте ли у него някакво колебание или склонност към вас?“ Жените отговориха, очиствайки го и изразявайки учудване от неговата целомъдреност: „Далеч е Аллах от всякакво несъвършенство! Ние не знаем за него никакво зло, никакво съмнение, никаква постъпка, която да го опетни.“ Тогава жената на ал-Азиз, подтикната от страх да не би жените да свидетелстват против нея, призна истината и каза: „Сега истината се разкри напълно и стана явна. Аз се опитах да го съблазня и да го подмамя към грях, а не той мен. И наистина той е от правдивите в това, което твърдеше за своята невинност и за това, че не е извършил нищо лошо.“

Така Аллах разкри невинността на Юсуф (мир нему) пред всички, и истината възтържествува след всички онези обвинения и клевети. Жената на ал-Азиз най-накрая призна своята вина и потвърди правдивостта на Юсуф.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аллах защитава Своите праведни раби. Колкото и да бъдат клеветени и обвинявани несправедливо, Аллах в крайна сметка разкрива истината и защитава невинните. Това ни учи да се уповаваме на Аллах, когато сме подложени на несправедливост.
• Истината винаги възтържествува. Дори след дълго скриване и отричане, истината излиза наяве. Това ни насърчава да бъдем честни и правдиви, защото лъжата има край, а истината остава.
• Признаването на грешката е достойнство. Жената на ал-Азиз накрая призна вината си. Ислямът цени искреното покаяние и признаването на грешките — това е пътят към очистване и поправяне.
• Целомъдрието и благочестието са защита. Юсуф (мир нему) се опази от греха чрез своята вяра и страх от Аллах. Това ни показва, че истинската сила е в благочестието и в търпението пред изкушенията.
• Аллах е справедлив Съдия. Той не оставя несправедливостта без последствия и не позволява на клеветниците да тържествуват вечно. Вярата в Аллах ни дава утеха, че справедливостта ще бъде възстановена.
• Коранът разказва истински истории с дълбоки поуки. Историята на Юсуф (мир нему) е пример за търпение, вяра и победа на истината — тя ни вдъхновява да следваме пътя на праведните и да се придържаме към истината, дори когато е трудно.