Сура Ан-Нахль — Стих 57

1. Обяснение на думите в аята:

• وَيَجْعَلُونَ (уа ядж‘алюна): „и приписват“, „и отнасят“ – означава да се припише нещо на някого без основание.
• الْبَنَاتِ (ал-банат): „дъщерите“ – множествено число от „дъщеря“.
• سُبْحَانَهُ (субханаху): „Пречист е Той“, „Слава на Него“ – възхвала, с която Аллах се обявява за свободен от всякакви несъвършенства и недостойни за Него твърдения.
• مَا يَشْتَهُونَ (ма ящахуна): „това, което желаят“, „това, което им се иска“ – тоест онова, което отговаря на техните желания и предпочитания.

1. Тълкуване на аята:

В този аят Аллах разкрива едно от неразумните и несправедливи твърдения на многобожниците. Те приписвали на Аллах дъщери – казвали, че ангелите са дъщери на Аллах – докато за себе си запазвали синовете, които обичали и желаели. Така те избирали за Аллах онова, което самите те не биха приели за себе си, и си присвоявали онова, което им харесвало. Това е явна несправедливост и груба грешка, защото те преценявали по своите ограничени и користни представи и приписвали на Създателя това, което смятали за по-нисше, а за себе си искали по-висшето.

След това Аллах се възхвалява и обявява за пречистен от техните лъжливи и недостойни твърдения. Той е далеч от това да има деца или родители, далеч от всякакво несъвършенство. Той е Единственият, Който не се нуждае от никого и нищо, докато всички сътворени същества се нуждаят от Него.

Аятът показва колко голяма е заблудата на онези, които съдят за Аллах по своите собствени желания и мерки. Те искали за себе си това, което им харесвало, а на Аллах приписвали това, което не харесвали – а това е върхът на несправедливостта и невежеството спрямо Всевишния.

1. Поуки, които ни карат да обичаме исляма и Корана:

• Коранът защитава чистотата и величието на Аллах и не допуска никакво недостойно твърдение за Него. Това показва колко съвършено и справедливо е учението на исляма.
• Аятът ни учи да не съдим за Аллах по своите ограничени желания и представи, а да Го опознаваме чрез Неговото собствено откровение.
• Ислямът възпитава в справедливост и честност дори в мислите и думите за Бога – нещо, което изпълва сърцето с мир и увереност.
• Колко прекрасен е Коранът, който изправя човека пред истината с ясни и силни думи, и го призовава към чистосърдечно признаване на Божието величие.
• Всеки, който размишлява върху този аят, вижда колко милостив е Аллах – Той не само поправя грешните представи, но и напътва човека към правилното познание за Него, което носи спокойствие и достойнство.