Сура Ан-Нахль — Стих 66

1. Обяснение на думите в аята:

• الْأَنْعَامِ (ал-ан‘а̄м): домашните животни — камили, крави и овце.
• لَعِبْرَةً (ла‘ибратан): поука, назидание, знак, който подтиква към размисъл.
• نُّسْقِيكُم (нускӣкум): Ние ви даваме да пиете.
• فَرْثٍ (фарс): полусмляната храна и изпражненията в търбуха на животното.
• لَّبَنًا خَالِصًا (лябан хāлисан): чисто мляко, неподправено и без примеси.
• سَائِغًا لِّلشَّارِبِينَ (сāиган ли-ш-шāрибӣн): лесно за пиене, приятно и не предизвиква задавяне.

1. Тълкуване на аята:

И наистина, о, хора, във вас самите и в домашните животни — камилите, кравите и овцете — има ясна поука и доказателство за могъществото и мъдростта на Аллах. Той ви дава да пиете от онова, което се намира в корема на тези животни. Млякото излиза от място, разположено между полусмляната храна и изпражненията в търбуха, от една страна, и кръвта в тялото, от друга. Въпреки че тези вещества са нечисти и неприятни, от тях Аллах изважда чисто, неподправено мляко, в което няма нито следа от храносмилателните отпадъци, нито от кръвта — нито по цвят, нито по вкус, нито по мирис. Това мляко е лесно и приятно за пиене, не причинява задавяне и се услажда на всеки, който го пие. В това има ясен знак за способността на Аллах да създава и да превръща едно нещо в друго, и за Неговата грижа към хората.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Всемогъщият Аллах е Създателят, Който от нещо, което изглежда нечисто и отблъскващо, създава чисто и полезно благо — това показва Неговата безкрайна мъдрост и милост.
• Чистото мляко, което пием всеки ден, е доказателство за грижата на Аллах към Своите раби и за това, че Той им осигурява препитание по начин, който те дори не осъзнават напълно.
• Размисълът върху сътворението на животните и върху това как Аллах отделя чистото от нечистото, увеличава вярата и благодарността у човека.
• Коранът ни приканва да наблюдаваме, да разсъждаваме и да извличаме поуки от ежедневните неща — това прави вярата жива и осъзната.
• Ислямът е религия на чистотата, благодарността и признаването на Божиите дарове, а не на отричането и неблагодарността.