Сура Ан-Нахль — Стих 67

1. Обяснение на думите в аята:

• سَكَرًا (сакаран): опияняваща напитка, която замъглява ума – това е виното, което по-късно беше забранено.
• رِزْقًا حَسَنًا (ризкан хасанан): добро препитание – полезни и позволени неща като фурми, стафиди, мед и оцет.
• آيَةً (аятан): знамение, доказателство за могъществото и благоволението на Аллах.
• يَعْقِلُونَ (я‘килун): онези, които разсъждават и извличат поука.

1. Тълкуване на аята:

Аллах припомня на хората една от Своите благодати – плодовете на палмите и лозята. От тях хората приготвят опияняваща напитка, която отнема разума, и това се е случвало преди окончателната забрана на виното. Но от същите тези плодове те получават и добро, чисто препитание – фурми, стафиди, мед, оцет и други полезни неща. В това има ясно доказателство за могъществото на Аллах и за Неговата грижа към хората – но само за онези, които разсъждават и извличат поука. Те разбират, че Този, Който създава толкова разнообразни и полезни неща от една и съща земя, заслужава да бъде благодарен и обожаван.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах е Този, Който ни дарява с препитание и разнообразие от блага – нека бъдем благодарни.
• Ислямът не забранява нещо, освен ако в него няма вреда – виното беше забранено, защото отнема разума, а разумът е безценен дар.
• Коранът ни учи да мислим и да разсъждаваме, а не да следваме сляпо – затова поуката е за хората, които използват разума си.
• В природата и в ежедневните неща има знамения за Всевишния – дори в една фурма или грозде.
• Ислямът цени чистото и полезното и ни води към това, което е добро за душата и тялото.