Сура Аль-Исра — Стих 99

1. Обяснение на думите в аята:

• أَوَلَمْ يَرَوْا (Ауа лам йарау): "Нима не виждат/не знаят?" — въпросително изречение, което носи укор и призив за размисъл.
• أَجَلًا (аджалан): определен срок, крайно време.
• لَّا رَيْبَ فِيهِ (ла райба фихи): в който няма никакво съмнение.
• فَأَبَى (фа-аба): отказаха се, не пожелаха.
• كُفُورًا (куфуран): неверие, отричане, непризнаване на истината.

1. Тълкуване на аята:

Нима тези, които отричат възкресението, не размишляват и не осъзнават, че Аллах, Който е сътворил небесата и земята в тяхната огромност и величие, е всемогъщ и способен да сътвори отново хора като тях — същества толкова малки и слаби в сравнение с небесата и земята? Онзи, Който е създал нещо толкова велико от нищо, без никакъв предишен образец, несъмнено е в състояние да съживи и сътвори наново онова, което е по-малко и по-просто.

Аллах е определил за тях срок, който неизбежно ще настъпи — времето на тяхната смърт и времето на тяхното възкресение и въздаяние. В този срок няма никакво съмнение, макар те да се съмняват и да го отричат. Въпреки ясните доказателства и очевидните знаци, които сочат истинността на възкресението, несправедливите и упорити в своето отрицание отказаха всичко друго освен неверие и надменност. Те не отхвърлиха истината поради липса на доказателства, а поради упорство и горделивост.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи да размишляваме над сътворението на небесата и земята — това е най-голямото доказателство за могъществото на Аллах и за възможността на възкресението.
• Който е способен да сътвори нещо толкова огромно и сложно като вселената, несъмнено е способен да съживи и човека — това е логика, която успокоява сърцето и укрепва вярата.
• Всеки човек има определен срок, който не може да бъде отложен или избегнат — това ни подтиква към смирение, към подготовка и към добри дела.
• Истината е ясна и доказателствата са налице; отхвърлянето ѝ често идва не от липса на знание, а от гордост и упорство — затова вярващият трябва да пази сърцето си от надменност и да приема истината с отворено сърце.
• Коранът говори с разум и логика, като ни кани да наблюдаваме, да мислим и да извлечем поука — това е призив, който всеки човек може да чуе и да последва, за да намери пътя към вярата и спокойствието.