Сура Марьям — Стих 32

1. Обяснение на думите в аята:

— „بَرًّا“ (барран): означава много добър, благ и правещ добро, този, който проявява голяма грижа и благодетелност.

— „بِوَالِدَتِي“ (би уалидати): към майка ми.

— „جَبَّارًا“ (джаббаран): високомерен, надменен, който се възгордява и отказва да се подчини на истината.

— „شَقِيًّا“ (шакийян): нещастен, непокорен, грешен, който се отклонява от покорството към своя Господ.

1. Тълкувание на аята:

В този благословен аят пророк Иса (Исус), мир нему, съобщава за благодатта, която Аллах му е дарил, като казва: Аллах ме направи много добър и благодетелен към майка ми, грижещ се за нея и проявяващ към нея най-висша степен на почтителност и добрина. И не ме направи високомерен, надменен спрямо истината, нито непокорен на моя Господ, нито нещастен чрез грехове и непослушание. Това е описание на пътя на благочестивите пророци — съчетание между добрина към родителите и смиреност пред Аллах, далеч от високомерие и непокорство.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

— Този аят ни учи, че истинската вяра се проявява в доброто отношение към родителите, особено към майката, което е едно от най-големите дела, приближаващи човека до Аллах.

— Ислямът възпитава в смирение и отхвърля високомерието и надменността, защото те са причина за нещастие и отдалечаване от истината.

— Коранът представя пророците като образци на милосърдие, благонравие и покорство, което показва колко красиво и човешко е учението на исляма.

— Всеки, който желае щастие и успех, ще намери в тези думи път към добрината, смирението и покорството към Създателя — път, който носи спокойствие в сърцето и благословия в живота.