Сура Марьям — Стих 50

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَهَبْنَا“ (уахабна) – дарихме, подарихме по Своята милост.
• „لِسَانَ صِدْقٍ“ (лисана сидкин) – буквално „език на истината“, което означава правдива, добра слава и похвала, която хората разпространяват за някого.
• „عَلِيًّا“ (алиян) – високо, възвишено, издигнато.

1. Тълкуване на аята:

Аллах казва, че е дарил на пророците Ибрахим, Исхак и Якуб – мир над тях – от Своята милост и благословия. Това включва както духовни дарове, като пророчеството и напътствието, така и материални блага, като изобилие в препитанието и разширяване на средствата за живот. Освен това Аллах им е дал нещо, което остава след тях и не изчезва – тяхната добра слава и красива похвала сред хората. Той е направил така, че те да бъдат възхвалявани и обичани от всички народи и религии. Вярващите ги обичат и ги споменават с добро, а дори и последователите на други религии признават тяхната праведност и високо положение. Това е чест, която Аллах дава на Своите избрани служители – не само в този свят, но и в отвъдния, защото доброто име и искрената слава са от най-големите дарове.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах възнаграждава Своите праведни служители с добро и в този свят, и в отвъдния – както с материални блага, така и с духовна чест.
• Доброто име и красивата слава сред хората са дар от Аллах, който остава дори след смъртта и е по-ценен от много преходни блага.
• Ислямът учи на искреност и праведност, които водят до любовта и уважението на хората, независимо от тяхната вяра.
• Пророците са пример за това как вярата и доброто поведение оставят трайна следа в историята и в сърцата на хората.
• Всеки вярващ може да се стреми към добро име и благородна слава чрез честност, доброта и покорство на Аллах, защото това е част от милостта, която Той дарява на Своите раби.