Сура Марьям — Стих 90

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• تَكَادُ (такаду): почти, едва не.
• يَتَفَطَّرْنَ (ятафаттарна): да се разпукат, да се разцепят.
• تَنشَقُّ (таншакку): да се разцепи, да се разпука.
• تَخِرُّ (тахирру): да паднат, да се срутят с трясък.
• هَدًّا (хаддан): срутване, силно падане, разпадане.

1. Тълкувание на аята:

Този аят описва колко огромно и ужасно е едно изречение — твърдението, че Аллах има син или че някой е равен на Него. Това е толкова тежко и нечестиво, че почти небетата щяха да се разпукат, земята почти щеше да се разцепи, а планините почти щяха да се срутят и разпаднат от величието на това престъпление. Всичко това е израз на гнева на творението към онзи, който приписва на Аллах дете или съдружник, защото това е най-голямата несправедливост и най-голямата лъжа срещу Всевишния. Аллах е много над това, което казват несправедливите.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Коранът показва колко сериозно е да се говори за Аллах без знание и какви тежки последици има това.
• Ислямът ни учи да пазим чистотата на вярата в единобожието и да не приписваме на Аллах нищо, което не Му подобава.
• В аята има предупреждение и напомняне, че думите имат тежест и че човек трябва да внимава какво казва за Създателя.
• Същевременно аятът ни показва величието на Аллах и колко е важно да Го уважаваме и да Го славим по подобаващ начин.
• Коранът лекува сърцето и ума, като ни учи на правилно разбиране за Бога и на страхопочитание към Него.