Сура Марьям — Стих 89

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— لَّقَدْ (laqad): усилвателна частица, която потвърждава категорично казаното след нея, сякаш се заклева в истинността на твърдението.

— جِئْتُمْ (ji'tum): вие дойдохте, тоест вие изрекохте, направихте, допуснахте.

— شَيْئًا (shay'an): нещо.

— إِدًّا (iddan): нещо извънредно голямо, тежко, ужасно и възмутително; думата носи смисъл на нещо чудовищно и крайно осъдително.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах отправя строго предупреждение към онези, които приписват на Аллах син, и по-специално към онези, които твърдят, че Той е взел Иса (Исус) за син, или че Аллах има дете. В този аят Аллах заявява с най-силно потвърждение, че тези хора са изрекли нещо изключително тежко, огромно и възмутително — нещо, което надхвърля всяка мярка на злото и неистината. Това не е просто грешка или неволно отклонение, а тежко престъпление срещу истината за Бога, защото приписването на дете на Аллах противоречи на Неговото съвършено единство, величие и самодостатъчност. Изразът „нещо ужасно“ подчертава колко гнусно и недопустимо е подобно твърдение в очите на Аллах, тъй като то накърнява най-висшето понятие за божественост и въвежда вяра, която е напълно несъвместима с истинската вяра в Единия Бог.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Коранът защитава чистото понятие за Бога и пази вярата от всяко подвеждащо схващане, че Аллах има син, дъщеря или съдружник.

— Ислямът поставя огромно значение на истината за Аллах, защото правилното познание за Бога е основата на правилния живот и поклонение.

— Колкото по-ясно човек разбира величието на Аллах, толкова по-лесно се освобождава от погрешни вярвания и се приближава към истинската вяра.

— Коранът не само забранява грешното, но и обяснява защо то е грешно, като така възпитава съзнанието и сърцето на човека.

— Този аят показва милостта на Аллах към хората: Той ги предупреждава за тежки грешки, за да ги върне към истината и да ги спаси от заблуда.

— Ислямът е вяра на яснота, уважение към Бога и стремеж към чисто единобожие, което носи спокойствие и достойнство на човека.