Сура Аль-Бакара — Стих 147

1. Пояснение на думите в аята:

• الْحَقُّ (ал-хакк): истината, несъмнената правда, онова, което е сигурно и непоклатимо.
• مِن رَّبِّكَ (мин раббика): от твоя Господ, от Аллах – Създателя и Върховния владетел.
• فَلَا تَكُونَنَّ (фа-лā такунанна): затова не бъди непременно, не се превръщай в…
• الْمُمْتَرِينَ (ал-мумтарин): съмняващите се, онези, които се колебаят и поставят под въпрос.

1. Тълкуване на аята:

Този аят утвърждава, че онова, което е низпослано на Пророка – мир нему – от неговия Господ, е самата истина, в която няма никакво съмнение. Тя е правдата, идваща от Аллах, и в нея няма колебание, изкривяване или неяснота. Затова Всевишният се обръща към Пророка с наставление да не бъде от онези, които се съмняват в истинността на това, което му е разкрито. Макар обръщението да е насочено към Пророка, то е поука и напътствие за всички вярващи – да приемат истината от своя Господ с твърда убеденост и сигурност, без колебание и без съмнение. Вярата в Корана и в това, което Пророкът е донесъл, трябва да бъде непоклатима, защото тя е ясната истина от Аллах.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Коранът е истината от Аллах – в него няма съмнение и той е надеждно ръководство за всеки, който търси правдата.
• Вярата изисква убеденост и сигурност, а не колебание и съмнение. Който приеме истината от своя Господ с цялото си сърце, намира спокойствие и сигурност.
• Обръщението към Пророка е напътствие и за неговата общност – всеки вярващ е призован да затвърди вярата си и да не се колебае.
• Ислямът ни учи да търсим истината от нейния източник – Аллах – и да се придържаме към нея с твърдост, защото това носи чест и достойнство в този свят и в отвъдния.
• Колкото по-дълбоко човек осъзнава, че Коранът е истина от неговия Господ, толкова по-голяма е любовта му към исляма и толкова по-уверено върви по правия път.