Сура Аль-Бакара — Стих 270

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• نَفَقَة (нафака): разход, даване на средства или друго имущество с цел приближаване към Аллах.
• نَذْر (назр): обет, задължение, което човек сам поема върху себе си, без да му е наложено.
• ظَالِمِين (залимин): угнетители, несправедливите, онези, които нарушават границите на Аллах и не дават дължимото.
• أَنصَار (ансар): помощници, застъпници, които биха могли да отблъснат наказанието.

1. Тълкувание на аята:

Всичко, което човек похарчи – било то малко или много, скрито или явно – с цел да спечели доволството на Аллах, както и всеки обет, който човек сам си налага да изпълни като покорство към Аллах, е известно на Аллах. Той знае за него, вижда намеренията и не пропуска нищо. Ще възнагради за него с най-голямата награда и нищо от него няма да се загуби. А онези, които са несправедливи – които задържат дължимото право на Аллах, нарушават Неговите граници или поставят милостинята не на мястото ѝ – няма да намерят никакви помощници, които да ги защитят от наказанието на Аллах в Съдния ден.

1. Извлечени ползи, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аллах знае всяко добро дело, независимо колко е малко, и никой няма да бъде ощетен за него.
• Искреността в даването и в обета е ключът към наградата; Аллах гледа намеренията, не само на делата.
• Обетът е доброволно задължение, което човек поема, и изпълнението му е покорство, което Аллах цени.
• Несправедливостта и задържането на дължимото водят до загуба и безпомощност в отвъдния живот.
• Вярата в Аллах дава надежда и сигурност, че нито едно добро дело не се губи, а справедливостта ще бъде въздадена напълно.