Сура Аль-Бакара — Стих 97

1. Обяснение на думите в аята:

• «جِبْرِيلَ» (Джибрил): Това е името на ангела, който е натоварен с откровението от Аллах към пророците.
• «نَزَّلَهُ» (го низпосла): Местоимението се отнася до Корана.
• «بِإِذْنِ اللَّهِ» (с позволението на Аллах): Тоест по Негова заповед и воля.
• «مُصَدِّقًا لِّمَا بَيْنَ يَدَيْهِ» (потвърждаващ това, което е преди него): Има се предвид, че Коранът потвърждава истинността на предишните свещени книги като Тората и Евангелието.
• «هُدًى وَبُشْرَىٰ» (напътствие и блага вест): Коранът е напътствие към истината и блага вест за вярващите.

1. Тълкувание на аята:

Кажи, о, Пророко, на онези от юдеите, които твърдят, че Джибрил е техен враг: Който е враг на Джибрил, нека знае, че именно той е низпослал Корана върху твоето сърце по заповед на Аллах. Този Коран потвърждава истинността на предишните свещени книги, които Аллах е разкрил, и е напътствие към доброто и истината, и блага вест за вярващите за наградата, която Аллах е приготвил за тях. Ако някой е враг на ангела, който изпълнява такава благородна мисия и носи такова велико послание, то той със сигурност е сред заблудените.

1. Поуки от аята:

• Аятът показва високото положение на ангела Джибрил и че враждата с него е вражда с истината, която той носи.
• Коранът е низпослан върху сърцето на Пророка Мухаммед (с.а.с.) по заповед на Аллах, което потвърждава неговата достоверност и божествен произход.
• Коранът потвърждава предишните свещени книги и е напътствие за човечеството.
• Коранът е блага вест за вярващите, което ги насърчава да го следват и да се радват на обещаната награда.
• Аятът ни учи, че враждата срещу носителите на божественото послание е признак на заблуда и че истинският вярващ приема истината, независимо кой я носи.
• Той подтиква хората да обикнат Корана и да го приемат като напътствие и блага вест, което ги приближава до Аллах и до успеха в отвъдния живот.