Сура Та Ха — Стих 125

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• حَشَرْتَنِي (хашартани): събра ме, възкреси ме и ме доведе на Съдния ден.
• أَعْمَى (а‘ма): сляп – както в буквален смисъл (сляп по очи), така и в преносен смисъл (сляп за истината и доказателствата).
• بَصِيرًا (басӣран): зрящ, виждащ – както по очи, така и по разум и проницателност за истината.

1. Тълкувание на аята:

Този аят ни разказва за мига, в който човекът, който в земния си живот е пренебрегвал споменаването на Аллах и е обръщал гръб на Неговите напътствия, ще бъде възкресен на Съдния ден. Когато види състоянието си, той ще възкликне с учудване и съжаление: „Господи мой, защо ме възкреси сляп, след като в земния живот бях зрящ?“

Този човек е бил способен да вижда с очите си в живота на земята, но е бил сляп за истината, за знаменията на Аллах и за пътя на напътствието. Той е имал зрение, но не е използвал това зрение, за да види доказателствата за вярата и да последва истината. Затова на Съдния ден ще бъде възкресен сляп – както в буквален смисъл, така и в смисъл, че ще бъде лишен от всяко оправдание и доказателство, което е имал в земния живот.

Някои тълкуватели поясняват, че слепотата тук означава слепота за доказателството и аргумента – тоест той вече няма да има никакво извинение, с което да се защити пред своя Господ. Други посочват, че става дума и за буквална слепота на очите, както Аллах е казал на друго място в Корана, че неверниците ще бъдат събрани на Съдния ден по лицата си, слепи, неми и глухи.

Въпросът на този човек не е истинско търсене на отговор – той вече знае защо е наказан. Това е израз на разкаяние, учудване и болка от загубата. В земния живот той е имал всички средства да види истината: разум, зрение, пророци, книги и знамения. Но е избрал да пренебрегне споменаването на Аллах и да живее така, сякаш няма да има среща с Него. Затова днес получава точно това, което е избрал – слепота в място, където зрението е най-необходимо.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни напомня, че истинското зрение не е само на очите, а преди всичко на сърцето и разума. Човек може да вижда света, но да остане сляп за истината, ако не я търси искрено.
• Земният живот е възможност, която не се повтаря. Днес имаме време да се обърнем към Аллах, да Го споменаваме и да следваме Неговото напътствие – утре може да е твърде късно.
• Споменаването на Аллах (зикр) и вярата не са просто думи, а светлина, която осветява пътя ни и в този свят, и в отвъдния. Който пренебрегне тази светлина, рискува да остане в тъмнина завинаги.
• Коранът ни разкрива реалността на Съдния ден по начин, който събужда сърцата. Той не ни плаши, за да ни отчае, а за да ни насочи към покаяние и добри дела, докато още имаме възможност.
• Милостта на Аллах е голяма: Той ни е дал зрение, слух, разум и пророци, за да намерим правия път. Ако използваме тези дарове правилно, ще бъдем възкресени със светлина, а не в слепота.
• Ислямът ни учи да живеем с яснота и цел – да виждаме истината, да я следваме и да не се заблуждаваме по пътя. Това е пътят на истинското зрение и вечното щастие.