Сура Та Ха — Стих 133

1. Обяснение на думите в аята:

• „لَوْلَا“ (лаула) – означава „защо не“ или „би ли“ и изразява искане или предложение.
• „آيَةٍ“ (ая) – знамение, чудо, доказателство.
• „بَيِّنَةُ“ (байина) – ясно доказателство, очевидно знамение.
• „الصُّحُفِ الْأُولَى“ (ас-сухуф ал-ула) – предишните писания, свещените книги, низпослани преди Корана.

1. Тълкувание на аята:

Неверниците, които отричат пророка Мохамед (с.а.с.), казват: „Защо той не ни донесе знамение от своя Господ, което да потвърди, че е пратеник?“ Те искат чудеса като онези, дадени на Муса и Иса, за да повярват. Но Аллах отговаря: „Нима не им дойде ясното доказателство за това, което е в предишните писания?“ Коранът, който им беше низпослан, е най-голямото знамение и потвърждение на истинността на предишните свещени книги. Той съдържа вести за предишните народи, които поискаха чудеса, получиха ги, но не повярваха, и бяха унищожени. Коранът е достатъчно ясно доказателство за всеки, който търси истината, и не се нуждае от други знамения.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Коранът е най-великото чудо и вечно знамение, което потвърждава истинността на всички предишни пророци и писания.
• Искането на извънредни чудеса след като вече е дошло ясното доказателство е признак на упорство и отказ от вяра.
• Човек трябва да размишлява върху Корана и неговите доказателства, вместо да търси знамения по своите прищевки.
• Ислямът е в хармония с предишните божествени послания и ги потвърждава, а не ги отрича.
• Всеки, който искрено търси истината, ще намери в Корана достатъчно доказателства и напътствие.