Сура Та Ха — Стих 134

1. Пояснение на думите в аята:

• أَهْلَكْنَاهُم – унищожихме ги, погубихме ги.
• مِن قَبْلِهِ – преди него, т.е. преди да изпратим пратеника (Мухаммед, мир нему).
• لَوْلَا – защо не, да беше.
• آيَاتِكَ – Твоите знамения, Твоите аяти, Твоите наставления и закони.
• نَذِلَّ – да бъдем унижени, да изпаднем в безчестие.
• نَخْزَى – да бъдем опозорени, да бъдем наказани и посрамени.

1. Тълкувание на аята:

Аллах, Всемогъщият, съобщава, че ако беше унищожил тези, които отричат истината, с наказание още преди да им изпрати пратеник и да им низпосла книга, те щяха в Деня на възкресението да се оправдават и да кажат: „Господи наш, защо не ни изпрати пратеник от Теб, за да повярваме в него и да последваме Твоите знамения и Твоя закон, преди да бъдем унижени и опозорени от Твоето наказание?“ С други думи, Аллах не наказва никого, преди да му е изпратил пратеник и ясно послание, за да няма човек извинение пред своя Господ. Това е израз на Божията справедливост и милост – Той изпраща предупредители и книги, та хората да имат възможност да изберат правия път, преди да дойде наказанието и те да съжаляват, но вече твърде късно. Ако бяха погубени без предупреждение, щяха да имат основание да се оплакват, че не са знаели и не са били напътени. Затова Аллах изпраща пратениците и книгите като милост и като доказателство срещу хората, за да не кажат в Деня на съда: „Не знаехме, не ни беше казано.“

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах е справедлив и милостив – Той не наказва, преди да е изпратил предупреждение и напътствие.
• Изпращането на пратеници и книги е велика милост и възможност за спасение, а не бреме.
• Човек носи отговорност за избора си, защото истината е ясно показана и посланието е достигнало до него.
• Ислямът ни учи да ценим знанието и напътствието, и да не отлагаме доброто, преди да дойде моментът на съжалението.
• Коранът е последното и най-ясно напътствие – който го последва, ще бъде спасен от унижение и позор и ще спечели милостта на Аллах.